Работодателите дължат обезщетение и на уволнените година преди пенсия

 "При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца", гласи чл. 222 ал.3 от Кодекса на труда.

Публична тайна е, че за да спестят изплащането на подобни обезщетения в края на трудовата кариера на работниците си, немалко български работодатели предпочитат просто да ги уволнят - месеци преди да настъпи моментът, в който те добиват това право. Правоотношенията се прекратяват по всякакви начини - най-често чрез измислени "съкращения" в щата, но нерядко се стига дори до дисциплинарни уволнения. Като се разчита, че заради липсата на пари или поради незнанието на хората - до съд няма да се стигне и нарушението на правата им ще остане безнаказано.

Затова е добре да се знае, че ако работникът е придобил право на пенсия преди трудовият му договор да  е бил прекратен, то обезщетението в размер между 2 или 6 заплати му се дължи, включително и при дисциплинарно уволнение. В случай, че работодателят откаже да го изплати, той може да бъде принуден да направи това от съда.

Размерът на обезщетението се изчислява върху брутното възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ този на прекратяване на правоотношението. То включва основната заплата и добавката за прослужено време /така наречения клас/. Допълнителните пари за "режийни" не се включват в обезщетението, тъй като те нямат постоянен характер.

Обезщетението се дължи с лихва за забава - до окончателното му изплащане. Лихвата обче се дължи от момента, в който работникът покани бившия си работодател да му плати дължимите 2 или 6 заплати при пенсиониране.

И още нещо много важно: от началото на 2016 година законодателят предвиди и още една защита за работниците - според новата алинея 4 на чл. 222 от КТ обезщетението в размер на 2 или 6 заплати за работа се полага и за тези, които към момента на прекратяването на трудовите им договори отговарят на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер /по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване/ - т.е. това са случаите, в които работникът има изискуемия стаж за пенсиониране, но не му достига до една година от нужната възраст. От текста в закона става ясно, че не е необходимо работниците да са се възползвали от това си право да се пенсионират с по-ниска пенсия - достатъчно е само да отговарят на условията за това. Със същата промяна в КТ се предвиди и че отпускането на "намалена пенсия" вече е основание за едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя - чл. 328 ал.10а.

Обезщетение при уволнение на други основания

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.