Пропускане към основното съдържание

Работодателите дължат обезщетение и на уволнените година преди пенсия


 "При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца", гласи чл. 222 ал.3 от Кодекса на труда.

Публична тайна е, че за да спестят изплащането на подобни обезщетения в края на трудовата кариера на работниците си, немалко български работодатели предпочитат просто да ги уволнят - месеци преди да настъпи моментът, в който те добиват това право. Правоотношенията се прекратяват по всякакви начини - най-често чрез измислени "съкращения" в щата, но нерядко се стига дори до дисциплинарни уволнения. Като се разчита, че заради липсата на пари или поради незнанието на хората - до съд няма да се стигне и нарушението на правата им ще остане безнаказано.

Затова е добре да се знае, че ако работникът е придобил право на пенсия преди трудовият му договор да  е бил прекратен, то обезщетението в размер между 2 или 6 заплати му се дължи, включително и при дисциплинарно уволнение. В случай, че работодателят откаже да го изплати, той може да бъде принуден да направи това от съда.
Размерът на обезщетението се изчислява върху брутното възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ този на прекратяване на правоотношението. То включва основната заплата и добавката за прослужено време /така наречения клас/. Допълнителните пари за "режийни" не се включват в обезщетението, тъй като те нямат постоянен характер.

Обезщетението се дължи с лихва за забава - до окончателното му изплащане. Лихвата обче се дължи от момента, в който работникът покани бившия си работодател да му плати дължимите 2 или 6 заплати при пенсиониране.

И още нещо много важно: от началото на 2016 година законодателят предвиди и още една защита за работниците - според новата алинея 4 на чл. 222 от КТ обезщетението в размер на 2 или 6 заплати за работа се полага и за тези, които към момента на прекратяването на трудовите им договори отговарят на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер /по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване/ - т.е. това са случаите, в които работникът има изискуемия стаж за пенсиониране, но не му достига до една година от нужната възраст. От текста в закона става ясно, че не е необходимо работниците да са се възползвали от това си право да се пенсионират с по-ниска пенсия - достатъчно е само да отговарят на условията за това. Със същата промяна в КТ се предвиди и че отпускането на "намалена пенсия" вече е основание за едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя - чл. 328 ал.10а.




Обезщетение при уволнение на други основания

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Коментари

Популярни публикации от този блог

На път с кола в Европа: Какво е задължително да сложите в багажника

Най-сетне сте тръгнали към мечтаната Будапеща с кола. Или отивате на романтично пътешествие в Италия. А може би ще стигнете чак до Швеция и Норвегия с автомобила си. От Европейския потребителски център във Франция са обобщили изискванията за оборудването на колата по време на път из Европа. Знаете ли, че карането с включени фарове в Италия по светло е препоръчително само извън населените места? Във Франция и Германия шофирате със светлини през деня също не е задължително. В същото време обаче в Словения и Хърватия трябва да имате под ръка резервни крушки за фарове. Това е препоръчително и ако ще шофирате в Дания, Люксембург, Полша, Холандия и Франция, където ако полицията ви спре поради неработещи светлини, може да избегнете глобата, при положение, че си смените крушката на място. Да имате аптечка в автомобила е задължително в повечето  от страните в ЕС, Исландия и Норвегия. По-скоро е препоръчително (но не и за...

От 1 юни Швейцария отваря трудовия си пазар за българи

От 1 юни 2019 г. отпадат ограниченията за работа на граждани на България в Швейцария. Сънародниците ни ще могат да пребивават свободно в страната при условие, че имат работно място. Това стана възможно, след като правителството на Швейцария прие на 15 май решение за отмяна на квотите за пребиваване на граждани от България и Румъния. С него се променя регламентът за изпълнението на Споразумението за свободно движение на хора между Швейцария и ЕС. Протоколът към документа предвиждаше преходен период от максимум 10 години за гражданите от България и Румъния, който изтича на 31 май 2019 г. По последни данни на миграционните служби към края на март тази година в страната пребивават около 11 400 български граждани. От 1 юни българските граждани няма да се нуждаят от разрешение, за да започнат работа в Швейцария (Arbeitsbewilligung/work permit). При заетост с продължителност до 3 месеца сънародниците ни не трябва да кандидатстват за получаване на разрешение за пребиваване. Н...

Европейци сме, но май не съвсем

Малцина знаят, че железниците в Европа са длъжни да изплащат обезщетения на пътниците си при закъснение на влаковете. Това е така по силата на Регламент 1371/2007 г. на ЕС. А новината е, че предстоят промени в този регламент, които ще са изцяло в полза на пътниците: размерът на обезщетенията се вдига, като от друга страна възможността превозвачите да се оправдават, че закъснението е било причинено от лоши атмосферни условия или сериозни природни бедствия и не е било възможно да бъде предвидено и предотвратено - отпада.    В момента, по силата на регламента, пътникът има право да получи до 25% от стойността на билета си при закъснение на влака в рамките на 60-119 минути и 50% намаление от платената за билет цена,   ако закъснението надхвърли 120 минути.   Тази седмица евродепутатите предложиха друг размер на обезщетенията: 50% от цената на билета за закъснение от 60 до 90 минути и 100 процента, ако закъснението превиши 121 минути.