Държавен контрол

Знаем ли наистина какво е съдържанието на храните, които се дават на децата ни в детските градини? 

 

Само за последния месец съдът отмени три наказателни постановления, с които от Българската агенция по безопасност на храните бе наложила санкции на производители и доставчици на храни за детските заведения в Русе. И трите наказания /в размер на 1000 лева всяко/, бяха заради това, че доставените в заведенията за малчугани храни – кашкавал, кайма и мляко, не са по стандарт.

Каймата например била без щемпел „Произведено по стандарта „Стара планина”. Това е задължително условие
при доставка в детско заведение според чл. 12 от Наредба № 9 от 20.09.2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (Наредба № 9/2011 г.) И за проверяващите от БАБХ изводът очевидно е бил, че щом няма такъв знак – значи каймата не е била по стандарт.

Само че наказанието е отменено от две съдебни инстанции. Защо? Защото според съда то е било наложено само по „предположение”. /Решението: http://212.25.36.11/s/0074d817/09951717.htm/

„Предоставянето на информация за храните чрез тяхното етикиране има за цел да информира потребителите за важни за тях данни относно продукта. Такова важно обстоятелство безспорно е и обстоятелството дали конкретният продукт е изработен в съответствие с дадени стандарти или технологии. Посочването обаче на тези стандарти, в конкретния случай на стандарт „Стара планина“, е само с цел информиране на потребителя, а не представлява доказателство, че продуктът действително е произведен съобразно посочения стандарт. И обратно, непосочването върху етикета на определен стандарт не доказва, че продуктът не е съобразен с относимите за такъв продукт изисквания за неговия стандарт”, казва съдът.

И посочва: установяването дали конкретен продукт е произведен съобразно утвърдения стандарт следва да стане с надлежни доказателства за това чрез неговото изследване, а не може да се основава единствено на налична или липсваща етикетна информация.

С две думи, от БАБХ е трябвало да вземат проба от каймата и да я предадат за изследване, за да се види какво е съдържанието й и дали то действително отговаря на стандарта „Стара планина”. Но не са го направили.

Защо? Вероятно защото струва скъпо. Или по някаква друга причина. Но е факт, че служителите на БАБХ не са изследвали съдържанието на храната. При това не само на каймата – изследване не е направено и за трите различни храни, доставени в детското заведение. Затова и останалите санкции са отменени от съда с почти аналогични мотиви. А това вече говори за „системен” проблем.

Точно в момента държавата адски силно се е загрижила и е впрегнала целия си ресурс да установява дали не сме „второ качество” потребители за големите световни концерни – производители на храни. Нещо, което си знаем от години – затова си купуваме колбаси от Румъния, сирене от Сърбия. Пък и прах за пране от Гърция.

Но в същото време лаборатории, които тук, у нас – ако не безплатно, то поне на символични за хората цени да установяват какво ядем - няма. Няма и държавна политика, която да активира гражданите и да ги включи далеч по-масово в контрола върху качеството на храните

Глобите за родители не са неотменяеми

Родителят, допуснал малолетното си дете по улиците без възрастен придружител след 20 часа вечерта, може да бъде санкциониран с глоба в размер от 300 до 500 лева или дори до 1000 лв.-при повторност. Същото е наказанието, предвидено в Закона за закрила на детето и за непълнолетен тийнейджър, засечен без придружител на обществено място, но след 22 часа.
Тази разпоредба в Закона за закрила на детето е в състояние да изправи на нокти всеки родител, особено на дете в "трудната" тийнейджърска възраст. Защото застраховка няма - на практика всеки може в един момент да се окаже "нарушител".
Тя обаче поставя и множество въпроси - особено в случаите, в които става дума за разведени родители. Например: Чия ще бъде отговорността, ако детето е заловено само навън докато "гостува" в дома на другия си родител - т.е. не е при този, който е натоварен с родителските права и задълженията за възпитанието и отглеждането му? Ами ако родителите живеят в различни градове, а все по-често - и в различни държави.
А се оказва, че отговорът на този въпрос затруднява и органите на реда. Защото ясна правна регламентация няма.
Според съдебната практика, при разведени родители, при това живеещи в различни населени места, административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от родителя, при който трайно живее детето - независимо от това кому са предоставени родителските права след развода. "След като детето живее преимуществено при него, родителят има право и задължение да полага преки грижи за развитието и възпитанието на детето. Съобразно чл.122 от СК - носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител /ал.1/; родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак/ал.2/" - НАХД 2099/2016 г. по описа на РРС.
Важно е обаче да се знае, че за да се наложи административно наказание, нарушението следва да е извършено виновно. И в хода на производството следва да се установи дали родителят е знаел или поне е можел да знае какво се случва с детето му точно в този час, когато то е заловено на улицата, за да може да се направи преценката дали той виновно не е изпълнил задължението си да му осигури пълнолетен придружител или сам да бъде до него.
Липсата на субективния елемент прави деянието несъставомерно. И точно тази липса впрочем е причината, поради която биват отменяни най-често санкциите, налагани над родителите за това нарушение на Закона за закрила на детето.
Има и още една важна подробност: органите на реда често изискват от родителите да представят писмен документ, а на места дори и заверен нотариално, с който да удостоверят, че са ангажирали придружител на детето. Такова изискване обаче не почива на никаква правна уредба - няма го нито в закона, нито в специалната Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места. Което означава, че всеки един начин за оправомощаване на едно лице за "придружител" е валиден, включително и устното.
И последно: да, родителите безспорно носят отговорност за децата си. Но едва ли санкциите са единственият и най-правилен механизъм, който ще им помогне да се справят с "бунтовете", така характерни за израслите и вече "бивши" малчугани...