Само за последните седмици
Русенският районен съд отмени към десетина фиша и наказателни постановления,
издадени срещу водачи на автомобили заради извършени нарушения по пътищата.
Без значение е дали шофьорите са били виновни и дали наистина са
извършили тези нарушения – те няма да бъдат наказани за тях. И то заради
гафове, допуснати от служителите на МВР при съставянето на актовете, заради
изтекла давност и куп още недоразумения, произтичащи от непознаването или
неправилното прилагане на закона.
Но това съвсем не е всичко: всеки
един от тези „оправдани” шофьори на практика ще може да осъди МВР и да получи
обезщетения за вредите, които са му били нанесен – минимум 300 лв., платени за
адвокатски хонорар при обжалването на глобите.
А на този фон МВР продължава даже
да не си прави труда да праща юристи в съдебните зали, за да си защитава
актовете.
Защо падат санкциите?
Първи пример: Решение по АНД
№1891/2017 г. от 28.11.2017 г. на РРС. Водач обжалва наказателно постановление,
с което са му наложени две глоби в общ размер 250 лв. за две нарушения, а
отделно е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Случката: на 11
август губи контрол върху автомобила и се забива в земен насип край пътя.
Прибрал се криво-ляво до дома,
впоследствие обаче органите на реда го потърсили и му бил съставен акт: защото се
движил с несъобразена с радиуса на завоя скорост и защото напуснал
местопроизшествието без да уведоми полицията – по чл. 123 ал.1, т.3,
б."в" от ЗДвП.
И двете санкции са отменени от
съда. Мотивите: „Съдът отбелязва, че без да е изследвал скоростта на движение и
без да се мотивира каква следва да е същата, за да не възникне ПТП, актосъставителят и наказващият орган приели,
че причината за възникване на ПТП е движението с несъобразена скорост. Несъобразената скорост не е абсолютна
величина и единствено възникването на ПТП не може само по себе си да обоснове,
че скоростта е била несъобразена. За да се направи такъв обоснован извод е
необходимо да се изследва конкретната скорост от една страна и безопасната от
друга страна.”
Второто нарушение, цитирано в
наказателното постановление, пък изисква съвършено различен фактически състав: „Тази
разпоредба изисква да са налице едновременно ПТП с имуществени вреди и наличие
на несъгласие на участниците в него с обстоятелствата около възникването му.
Тогава именно участниците в ПТП би следвало без да напускат мястото на
произшествието да уведомят службите за контрол и след това да изпълняват
указанията им. В случая от доказателствата по делото се установява, че водачът,
причинил ПТП, като ударил автомобила си в земен скат, т.е. друг водач на
местопроизшествието не е имало. Не се установява в тази връзка тогава да е
възникнало несъгласие между участниците в ПТП. В случая, отразената като
нарушена законова норма по т.2 от НП се явява напълно несъответна на
фактическите констатации, отразени в обстоятелствената част на наказателното
постановление, което пък рефлектира пряко върху адекватното упражняване правото
на защита на наказаното лице”.
Дотук с първия пример. Чия е
вината за „катастрофиралата” в съда санкция, е ясно.
Следващ пример, или
по-скоро „три в едно” – три фиша, отменени от съда в рамките на три дни, все по
една и съща причина: изтекла давност. Става дума за решенията по АНД 1917/2017 г. ,
по АНД 1918/2017 г. и по АНД 2124/2017 година. И в трите случая става
дума за превишена скорост. Електронният фиш по първото дело е издаден през март
2014 година, по второто – на 18 май 2014 г., а по третото: 25 ноември 2013
година. Нарушителите обаче не са били открити своевременно. А в мига, в който
те все пак са се появили на хоризонта, давността за налагане на санкции вече е
била безвъзвратно изтекла.
„Съдът намира, че нарушението е безспорно установено
и доказано по несъмнен начин. Жалбоподателят, не оспорва нито пряко, нито
косвено факта на извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се
потвърждава по категоричен и несъмнен начин от приложените към преписката
доказателства – протокол за използване на стационарно АТСС, снимков материал,
декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на автомобила. Основното възражение, което излага жалбоподателят с
жалбата си се изразява в това, че е изтекла давността за
административнонаказателно преследване, тъй като от момента на извършване на
нарушението (23.03.2014г.) до момента на връчване на електронния фиш
(22.08.2017г.) са изтекли повече от три години. Това възражение е основателно с
последица отмяна на електронния фиш, тъй като административнонаказателното
преследване е погасено”, констатира съдът. И отменя санкциите.
А защо не е връчен фишът става
ясно от материалите по делото: „Административно-наказващият орган е направил два опита да връчи електронния фиш.
Налице е известие от куриерска фирма, като на същото е отразено, че на адреса
няма никой и е оставено съобщение. След последната дата /11.08.2014 г./ по
преписката няма никакви доказателства, че са правени някакви други опити за
връчване на електронния фиш...”
Можем да продължим с примерите.
Въпросът обаче е друг: че само от тези няколко случая, които цитирахме,
сметката, която се „трупа” върху гърба на МВР надхвърля 2-3000 лв. – за разноски
и адвокатски хонорари не само по тези дела, с които са отменени въпросните
санкции, но и за следващите, с които ведомството ще бъде осъдено да плаща
обезщетения.
Парите обаче ще излязат от
бюджета, т.е. от джоба на всички ни. И това всъщност е най-дразнещото в тази история...
Коментари
Публикуване на коментар