Ето как отговаря Съдът на ЕС в определение от 16 януари 2018 година:
Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, когато същото има към момента на сезиране на този съд обичайното си местопребиваване в друга държава членка и необходимите условия за предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на член 12 от Регламент (ЕО) №2201/2003 не са изпълнени.
Този съд не отговаря и на условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 4/2009, за да се произнесе по искането за издръжка.
Спорът:
Жалбоподателите по главното производство са български граждани. Те са сключили брак през 2007 г. в България, преди да се установяват да живеят във Франция. На 14 ноември 2008 г. се ражда детето им в последната държава членка. След раздялата им, настъпила през 2013 г., бащата и майката продължават да пребивават във Франция и детето остава да живее с майка си.
Майката на детето, AH, подава иск за развод, с който са съединени искания за упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, за определяне на мерки за лични отношения с PM, бащата на детето, за заплащане на издръжка, както и за промяна в нейното фамилно име, пред Районен съд Пловдив (България).
PM оспорва компетентността на тази юрисдикция да разглежда исканията във връзка с родителската отговорност и задължението за издръжка с мотива, че детето пребивава във Франция.
С определение от 3 май 2017 г. Пловдивски районен съд обаче приема, че е компетентен да разгледа не само искането за развод, в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003, но също и исканията във връзка с родителската отговорност и със задължението за издръжка, независимо от факта че детето има обичайното си местопребиваване във Франция. Всъщност българското право задължава съдилищата, сезирани с молба за развод, да се произнесат служебно по въпросите за упражняването на родителските права, правото на лични отношения и издръжката.
PM обжалва това определение пред Пловдивски окръжен съд (България), който с определение от 30 юни 2017 г. също приема, че е компетентен да разгледа спора в неговата цялост, в съответствие с практиката на Върховния касационен съд (България), въпреки че детето има постоянно местопребиваване в друга държава членка, а не в Република България.
PM подава касационна жалба срещу това определение пред Върховния касационен съд.
В този контекст Върховният касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допуска ли Регламент № 2201/2003 г. разглеждането на дела, свързани с родителска отговорност, без да са налице предпоставките по членове 8 и 12 от Регламента, от съд на държава членка, който е компетентен да разгледа дело за развод по силата на член 3 от Регламента, когато националното право на тази държава членка го задължава служебно да се произнесе по упражняването на родителските права, мерките за лични отношения, издръжката и ползването на семейното жилище заедно с иска за развод?“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 16 януари 2018 година
http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=198721&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=843573
Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, когато същото има към момента на сезиране на този съд обичайното си местопребиваване в друга държава членка и необходимите условия за предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на член 12 от Регламент (ЕО) №2201/2003 не са изпълнени.
Този съд не отговаря и на условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 4/2009, за да се произнесе по искането за издръжка.
Спорът:
Жалбоподателите по главното производство са български граждани. Те са сключили брак през 2007 г. в България, преди да се установяват да живеят във Франция. На 14 ноември 2008 г. се ражда детето им в последната държава членка. След раздялата им, настъпила през 2013 г., бащата и майката продължават да пребивават във Франция и детето остава да живее с майка си.
PM оспорва компетентността на тази юрисдикция да разглежда исканията във връзка с родителската отговорност и задължението за издръжка с мотива, че детето пребивава във Франция.
С определение от 3 май 2017 г. Пловдивски районен съд обаче приема, че е компетентен да разгледа не само искането за развод, в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003, но също и исканията във връзка с родителската отговорност и със задължението за издръжка, независимо от факта че детето има обичайното си местопребиваване във Франция. Всъщност българското право задължава съдилищата, сезирани с молба за развод, да се произнесат служебно по въпросите за упражняването на родителските права, правото на лични отношения и издръжката.
PM обжалва това определение пред Пловдивски окръжен съд (България), който с определение от 30 юни 2017 г. също приема, че е компетентен да разгледа спора в неговата цялост, в съответствие с практиката на Върховния касационен съд (България), въпреки че детето има постоянно местопребиваване в друга държава членка, а не в Република България.
PM подава касационна жалба срещу това определение пред Върховния касационен съд.
В този контекст Върховният касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допуска ли Регламент № 2201/2003 г. разглеждането на дела, свързани с родителска отговорност, без да са налице предпоставките по членове 8 и 12 от Регламента, от съд на държава членка, който е компетентен да разгледа дело за развод по силата на член 3 от Регламента, когато националното право на тази държава членка го задължава служебно да се произнесе по упражняването на родителските права, мерките за лични отношения, издръжката и ползването на семейното жилище заедно с иска за развод?“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 16 януари 2018 година
http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=198721&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=843573
Просто искам бързо да посъветвам всеки, който изпитва затруднения във връзката си с д-р Агбазара, защото той е единственият човек, способен да поправи прекъсната връзка или развалени бракове в рамките на 48 часа. със своите духовни сили. Можете да се свържете с д-р Агбазара, като го изпратите по имейл на ( peacefulhome1960@zohomail.com ) или 0 на: ( +2348104102662 ). във всяка житейска ситуация ще намерите себе си.
ОтговорИзтриване