Комисията за защита на потребителите, а и съдилищата вече са затрупани с дела срещу т.нар. възмездно поръчителство - фигура, която доскоро беше почти непозната у нас и съществуваше в учебниците като по-скоро теоретично допустима възможност. Но това беше до промените в Закона за потребителския кредит, чиято цел беше да сложат "юзда" пред безумните лихви по бързите кредити, които в някои случаи дори надхвърляха до 500% лихва годишно. Сега обаче точно възмездното поръчителство се оказва един от най-често прилаганите способи за "надуване" на разходите за потребителите по погасяването на заемите им.
Да припомним, че от юли 2014 г. насам годишният процент на разходите (ГПР) по един кредит не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва (б.ред.- тя е 10%). А клаузи в договор, установяващи по-висока лихва, според закона са нищожни, невалидни.
Как обаче чрез "възмездното поръчителство" се заобикаля тази забрана? Оказва се простичко: с "комплект" от два договора. Единият от тях е този за кредита, в който всичко е описано така, както трябва според закона - с допустимия процент олихвяване върху получената сума. А вторият договор, наименован често като "договор за гаранция" или "договор за поръчителство", всъщност натрупва на гърба на клиента допълнителни разходи.
Да уточним и още нещо важно: кредиторът (фирмата за бързи кредити) посочва поръчителя или гаранта. Тя сключва договора с него и се договаря за цената на "възнаграждението".
Потребителят въобще не е страна в това правоотношение. Дали клиентът може да откаже? Теоретично да. По правило в общите условия или в договора са дадени поне две или три опции за други обезпечения, които той би могъл да предложи на кредитора си - като гаранция, че ще му върне парите. Но обикновено те са направо невъзможни - ако не за всички, то поне за част от клиентите на фирмите за бързи кредити. Така например в една от компаниите искат двама поръчители на постоянен трудов договор с минимум по 1500 лв. заплата (при положение че има цели общини, в които дори кметовете не взимат толкова). Другата опция е да се занесе "неотменима банкова гаранция" - за всеки, който някога се е занимавал с такива гаранции, е ясно колко невъзможно е това условие, особено като става дума за кредити в размер на 500 или 1000 лева.
Така изборът на потребителя всъщност е един: да вземе заема с платеното поръчителство, което ще му осигури кредиторът. Или просто да не вземе кредит. Но понеже обикновено бързите пари се търсят за покриване на неотложни нужди, човекът - дори и да се е усетил, че заемът ще му струва на практика доста повече, отколкото си е мислил предварително, просто се съгласява и подписва.
Освен това обичайно в договора за кредит е записано само, че в случай че клиентът не представи другите възможни гаранции, кредиторът ще ги осигури за сметка на клиента. Това може да е включено и в общите условия на фирмата. Колко точно ще плаща длъжникът за "гаранцията" обаче се уточнява във втория договор - между поръчителя и кредитора. А най-лошото е, че има случаи, в които той се подписва постфактум - след като вече сумата по кредита е усвоена от потребителя.
Така обаче възнаграждението на поръчителя не се включва в ГПР, формално не оскъпява кредита и законът е спазен. Въпреки че потребителят отново плаща в пъти повече, отколкото е взел - само че на друго основание.
Впрочем, вече има решения на съда, които признават тази практика за нарушение на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). На 28 ноември миналата година така се произнесе Административен съд - София град по дело номер 8907/2016 г.: съдът потвърди санкцията от 5000 лв., наложена от КЗП на фирма за бързи кредити точно за такава практика. Защото според съдиите е бил нарушен чл.19 от ЗЗП: допълнителното "възнаграждение за поръчител" не е било включено в Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита. А той би трябвало да включва всички разходи: лихви, комисионни такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Включително и разходите да допълнителни услуги, свързани с кредита, пояснява съдът. "Със сключването на договора за поръчителство кредиторът е предвидил възнаграждение за това поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит. Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита е безспорно нарушение на закона", категоричен е съдът. А решението на АССГ е окончателно и не подлежи на друго обжалване.
Коментари
Публикуване на коментар